дацягну́ць сов., в разн. знач. дотяну́ть; (притащить до какого-л. места — ещё) дотащи́ть;
д. мех бу́льбы да скле́па — дотяну́ть (дотащи́ть) мешо́к карто́шки до по́греба;
д. да пасёлка тэлефо́нны про́вад — дотяну́ть до посёлка телефо́нный про́вод;
д. пе́сню да канца́ — дотяну́ть пе́сню до конца́;
~ну́ў зда́чу прадме́та да кані́кул — дотяну́л сда́чу предме́та до кани́кул;
хво́ры да вясны́ не ~не — больно́й до весны́ не дотя́нет
Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)