чуб м.

1. чуб, хохо́л;

2. (ржи и т.п.) куст;

бра́цца за чубы́ — схва́тываться в дра́ке;

звяза́ць за чубы́ — страви́ть; столкну́ть лба́ми

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)